Или как да се спасим от професионално изчерпване
Дейвид е от Сан Диего и се насочва към банкерската професия по съвет на своите родители. Никога не му е харесвало особено това, което върши, но първоначално не е нещастен, защото печели добри пари. На петата година обаче нещата драстично се променят. Първоначално започва да му става скучно. След това губи желание да ходи на работа, а по-късно и да става от сън. “В един момент взех да се чувствам виновен, защото аз, мислещият човек, се бях озовал в среда, която често няма смисъл”, разказва той пред Би Би Си.
Работата на Дейвид е да привлича нови клиенти за отпускане на заеми, и то в момент, в който кредитният капацитет на самата банка започва да намалява. “Всъщност налагаше се да обещавам на хората неща, които предварително знаех, че те няма как да получат. В един момент осъзнах, че не мога да изпълнявам задълженията си, защото не исках да ги лъжа”, обяснява банкерът. Не знае как да се справи със ситуацията и продължава да ходи на работа, да получава заплата, но да не продава никакви услуги на клиенти, тъй като не вярва в това, което банката прави. Все по-често си мисли, че е по-добре да стане клошар, отколкото да продължава да се измъчва по този начин. Затова, когато шефът му съобщава, че е уволнен, изпитва голямо облекчение.
След 5 месеца започва работа в хотел за домашни любимци, като идеята му е да поработи година в него и след това да отвори свой собствен. Докато се грижи за обитателите му, започва да ги снима. Оказва се, че е много добър във фотографирането на кучета и днес се прехранва точно с това.
Колкото и странна да изглежда метаморфозата на Дейвид, той всъщност е голям късметлия. Успява сравително бързо и безболезнено да се измъкне от така нареченото прегряване на работното място. Това е емоционално състояние, което според някои специалисти може да прерасне в депресия или друга болест, ако не се вземат навреме мерки. Световната здравна организация даже го включи в списъка с фактори, които влияят върху здравословното състояние. Според обяснението на експертите ѝ става дума за синдром на професионално изчерпване, дължащ се на хроничен стрес на работното място, който не е бил овладян успешно. Характеризира се с чувство на изтощение, негативизъм по отношение на поставените задачи, цинизъм и намалена продуктивност.
За първи път симптомите му са описани от американския психолог Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който ги открива сред свои колеги лекари. Той смята, че става въпрос за професионално изтощение, което обаче влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенченски, включително суицидни настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена и стерилитет.
След него и други учени изследват проблема през годините, като се насочват и към други професии, за които са характерни голям стрес и носене на отговорност. Така се стига до заключението, че синдромът на прегряването се дължи основно на несъответствие между личност и професия. В повечето случаи той се отключва заради разминаване между изискванията към работещия и реалните му възможности, вложените усилия от негова страна и недооценка на приноса. Влияние оказват и липса на позитивни и справедливи взаимоотношения в работния колектив, както и на съответствие между етичните принципи на личността и изискванията за работа.
Големият проблем за справяне с професионалното изчерпване е, че хората започват да търсят помощ не когато забележат симптомите му, а когато вече са налице последиците.
“Ако говорим за етапи, първо, е изтощението, съпроводено от раздразнителност и протест към поставените задачи.След това идват апатията и депресията. Третият етап обикновено завършва в болница с хипертонична криза, инсулт или някаква друга болест”, обяснява психотерапевтът Григорий Горшунин. По думите му прегряването не е само следствие от умора, а от много други фактори. Затова и не може да се излекува единствено с почивка, а трябва серия от промени, тъй като в повечето случаи става дума за дълго разминаване между постигнати резултати и предварителни очаквания от работата.
По тази причина експертите съветват хората често да анализират кариерата си. Всяка година да си отговарят дали са постигнали конкретни цели и дали те съответстват на фирмата, за която работят, и текущата ситуация на пазара, тъй като в голяма степен прегряването през последните години се дължи и на стагнация в някои сфери. Освен това, когато човек дълго време се труди на една и съща позиция, често започва да изпитва чувство на безсмислие. И наистина трябва много да обича работата си, за да продължава да я върши с ентусиазъм.
Другото важно нещо е прякото общуване с шефа. Заради навлизането на модерните технолигии в повечето сектори то е започнало да изчезва като начин на комуникация и така се губи обратната връзка, защото хората се въздържат да изразяват лични притеснения в имейли.
Психотерапевтката Сиобхан Мюрей смята, че един от важните фактори за епидемията от прегряване е желанието да имаш всичко наведнъж. Тя напомня, че няма как да се води активен социален живот, да се работи по голям професионален проект и да се постигат спортни цели, и най-добре е човек да не очаква прекалено много от себе си. Още повече да се ръководи от други хора, които изглеждат идеални и справящи се отлично с всичко.
Разбира се, това не е никак лесно, когато става въпрос за живот, диктуван от социални мрежи и интернет авторитети. Но ако иска да се спаси, просто трябва да се научи да се изключва, да приема, че денят има 24 часа и освен работа съществуват и много други смислени неща, които заслужават да им се отделят време и емоции. Да не се страхува да общува с колеги за неща, които наистина го вълнуват, с презумпция, че някой може да го вземе за депресар и да му провали кариерата.
Оказва се, че твърде много хора днес страдат от професионално изчерпване, но продължават да ходят на работа, защото не могат финансово да си позволят да сменят посоката. Така че е по-вероятно да попаднете на сродна душа, отколкото на присмехулник. А и е по-важно да видите, че някой ще посвети от времето си на вашия проблем, отколкото да се затваряте в себе си и да се страхувате, че се проваляте.
Не хващайте телефона, преди да сте закусили добре
Ако човек започне да чувства, че многото задачи пулсират в мозъка му и няма достатъчно време да ги свърши, задължително трябва да преразгледа графика си, съветват психолози. Първото нещо, което е добре да направи, е да се запита как започва неговият ден. Ако грабва телефона с отварянето на очи и бърза да провери електронната си поща още в леглото, това означава, че вече е превърнал служебните си задължения в някаква неотложна работа. А това е стрес, който ще го съпътства през целия ден и е много вероятно и когато заспива вечерта пак да прави същото.
Затова е добре всичко да бъде оставено за времето, което наистина е определено за работа. Денят да започва със закуска и ободряваща топла напитка. Така главата е отпочинала, в тялото има достатъчно енергия и човек се усеща подготвен да реши всякакви проблеми.
Спортът също е добър помощник, но трябва да е релаксиращ, а не натоварващ. Защото ако човек започне да се стреми към определени спортни постижения, когато е и професионално натоварен, рискува отново да стане жертва на прегряване.
Информационните канали трябва да бъдат разделени във времето. С други думи, когато си на работа, да не се изкушаваш да ровиш в социални медии уж с цел почивка, защото такава не само че не се постига, но и се създава чувство на вина и необходимост по-късно да наваксваш в изпълнението на служебните задачи.