Кои храни са богати на желязо и при какви условия елементът се усвоява най-пълноценно за добър хемоглобин, пита читателка на вестника.
“24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти. Ще откликнем и на вашите въпроси на телефон 02 942 25 62 и чрез имейл [email protected]
Препоръките и мненията на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели. Не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение.
На въпроса за увеличаване на желязотов организма чрез храненето отговаря д-р Мария Николова
Желязодефицитните състояния са най-честата причина за анемия, но напоследък се обръща внимание и на ролята на други микронутриенти като фолиева киселина, витамин А, витамин В2, витамин В12, витамин С, мед, цинк.
Хранителните анемии увеличават значително заболеваемостта и смъртността сред децата и бременните жени в много от развиващите се страни.
Според данни на СЗО 40-50% от децата до 14 г. и жените в детеродна възраст в развиващите се страни са засегнати. Честотата в Европа е 3 пъти по-ниска в сравнение с тази в Южна Америка.
Различни са причините за хранителните анемии. Може да е недостатъчен внос на хранителни вещества поради бедна диета или общ недостиг на микронутриенти с храната. Може да влияят физиологични фактори - например с възрастта се намалява стомашната киселинност, която има отношение към усвояването на витамин В12 от храната. Отразяват се и инфекциите, сред които са и паразитозите – имунният отговор на организма на инфекциозните заболявания отключва серия от промени в метаболизма на желязото и преразпределение на железните запаси в организма. Кърмачетата са най-уязвими поради незрялостта на имунната си система.
Анемията се дефинира като състояние с нисък хемоглобин и/или нисък хематокрит. Обикновено анемията е желязо-дефицитна и се дължи на недостиг на желязо. Трябва да се отбележи, че често към железния дефицит се натрупват допълнително други микронутриентни дефицити. Дефицитът на витамин А е честа причина за нарушен хемоглобинов синтез и допринася за задълбочаване на съществуващата желязо-дефицитна анемия. Дефицитът на витамин В2 (рибофлавин) също води до нарушаване на метаболизма и хемоглобиновия синтез. Дефицитът на фолат, витамин С, витамин В12 също имат отношение към появата и развитието на анемия.
Дефицитът на желязо се среща 2-2,5 пъти по-често, отколкото самата желязодефицитна анемия, която е най-тежката степен на недостиг.
Потребностите от желязо варират съобразно възрастта, пола и физиологичния статус и са в рамките на 7-27 мг на ден за различните групи от населението.
Бременните
жени имат
най-високи
потребности
от желязо,
тъй като желязо от майката се транспортира във фетуса и в плацентата, използва се и за синтез на по-големи количества хемоглобин. Приемът на желязо през третия триместър на бременността под формата на хранителни добавки намалява риска от желязодефицитна анемия при бременните. Особено рискови са бременните под 18 г., тези с многоплодна бременност и жените с кратък интервал - под 2 години, между 2 последователни бременности. Кърменето отлага възобновяването на менструацията, с което се подпомага запазването на железните депа на организма.
Менструацията е причината, поради която жените имат 2 пъти по-високи потребности от желязо в сравнение с мъжете и съответно са много по-застрашени от развитие на желязоголямадефицитна анемия.
Потребностите на новороденото от желязо през първата и втората година са големи поради изключително бързия растеж. Кърмачето има относително постоянни нива на серумно желязо през първите четири месеца от живота си, като част от натрупаните запаси се мобилизират и използват за синтез на хемоглобин, миоглобин и ензими. Майчиното мляко е бедно на желязо, но е с много добра биоусвояемост. Установено е, че запасите на новороденото от желязо намаляват към 4 месец и се изчерпват към 6 месечна възраст. Затова в САЩ се препоръчва добавяне на желязо при производството на храните за кърмачета. Най-често даване на желязо се налага между 6-месечна възраст и 2 г.
Железните запаси у новороденото зависят от статуса на майката и теглото на бебето при раждането. Недоносените са с по-висок риск за анемия, тъй като при тях железните депа се изчерпват не на 4-6 -месечна възраст, а на 3-месечна.
Честотата на железния дефицит и желязодефицитна анемия се увеличават в началото на юношеството и при двата пола поради по-големите потребности при ускорения растеж. При момичетата допълнителен фактор е появата на менструация, а при момчетата - бързото увеличаване на мускулната маса.
Най-добри
източници на
желязо са
червените меса,
рибата, птичето месо,
черният дроб,
тъй като са богати на т.нар. хемово желязо, чиято усвояемост достига до 20-25%. В развиващите се страни, където се хранят основно с растителни храни, желязото се набавя главно от царевица, пълнозърнесто брашно, бобови храни, кафяв ориз. Това желязо е нехемово и усвояемостта е много малка - от 2 до 5%. В растителните храни желязото е свързано с фитати в неусвоими съединения. Затрудняващи абсорбцията са също полифенолите в бобовите храни, чая, кафето, ядките, както и оксалатите в спанака и в другите листни зеленчуци. Калцият от храните също може да влоши усвояването на желязо от храната.
Втасването на хляба води до освобождаване на част от желязото, свързано от фитатите, и подобрява усвояването на желязото от някои зърнени храни. Абсорбцията на нехемовото желязо се оптимизира в присъствие на активатори като например храни, съдържащи витамин С. Затова ниският прием на този витамин е също рисков фактор за желязодефицитна анемия.
Най-честите инфекции и паразитози, водещи до анемия, са малария, HIV, хелминтози, причинени от анкилостома дуоденале , шистозомиаза, аскаридози, трихуриаза, които са по-разпространени в Африка и Средния изток. Механизмите за развитие на анемия са различни при различните инфекциозни причинители.
Железният дефицит много често е асоцииран и с други микронутриентни дефицити. Диетата, бедна на животински продукти, е бедна на лесноусвоимо хемово желязо, а също и на витамините А, В2, В9 (фолат, фолиева киселина), В12 и други микронутриенти.
Дефицитът на
витамин А води
до анемия
чрез засягане на
трансфериновите
рецептори и
синтеза на хемоглобин
Предизвиканата анемия се повлиява единствено при суплиментиране (приемане на добавки) с комбинация от витамин А и желязо.
При недостатъчен прием на животински продукти, включително мляко, се наблюдава ниско ниво на витамин В2 и хемово желязо. Дефицитът на В2 може да обостри съществуващ вече железен дефицит чрез повишаване на загубите на желязо през тънките черва поради намаляване на абсорбцията на желязо или чрез нарушаване на мобилизацията на вътреклетъчното желязо. Тази анемия също трябва да бъде третирана чрез комбинация на железни препарати и В2.
Дефицитът на фолат води до появата на макроцитна мегалобластна анемия поради нарушен синтез на еритроцити. Години наред фолиевата киселина се включва в състава на железните суплементи, давани на бременните. По-нови данни обаче показват, че фолиевата киселина няма изразен ефект върху концентрацията на хемоглобина, както бе смятано доскоро. Все повече учени смятат, че главната обосновка за включване на фолиева киселина в състава на железните суплементи за анемични жени е с цел намаляване риска от дефекти на невралната тръба при плода. Лошо усвояване на фолат се наблюдава вторично при инфекции.
Пернициозната (мегалобластна) анемия е автоимунно заболяване, включващо дефект в синтеза на вътрешния гастроинтестинален фактор, който е необходим за абсорбцията на витамин В12. Той се намира само в животинските продукти и активно се реабсорбира от жлъчката.
Дефицитът му традиционно се асоциира с продължително прилагане на строга вегетарианска диета. Дефицитът на В12 в развитите страни е характерен при възрастните хора над 65 г., а в развиващите се страни - във всички възрастови групи поради по-ниската консумация на продукти от животински произход. Застрашени от дефицит на В12 са вегетарианки и техните деца, кърмачките и децата в предучилищна възраст, а така също и хора над 65 г., при които причината е атрофичен гастрит, водещ до намалено отделяне на солна киселина и съответно намалена абсорбция на витамина. Рискът от дефицит на В12 е най-висок при съчетаване на нисък прием на витамина с храната и нарушената му абсорбция в резултат на инфекции, например причинени от бактерията хеликобактер пилори.