Всяко трето престъпление у нас е пътнотранспортно, като нарастват случаите на шофиране в пияно състояние, след употреба на алкохол или на наркотици. Това са част от заключенията в изследването „Тенденции и превенция на престъпленията по автомобилния транспорт (чл. 343-343г НК)“, изготвено от екип с ръководител доц. д-р Екатерина Салкова. В същото време експертите са категорични – общият брой на престъпленията по пътя намалява, а засилването на наказателната репресия не решава нито един от проблемите с тях.
Това е първото завършено криминологично изследване след възобновяването на дейността на Съвета за криминологични изследвания като експертен консултативен орган за наказателната политика на държавата. На последното си заседание Съветът, председателстван от министъра на правосъдието Мария Павлова, прие окончателния доклад по него.
То проследява и анализира статистиката на престъпленията на пътя, законодателната рамка и нейните промени, съдебната практика, основните проблеми при прилагането на съответните норми на НК и НПК. Основният период на изследване е 2016-2021 г., сравнен с 2010-2015 г.
Според доклада, масовия престъпник на пътя е неженен мъж, до 39 години, с най-много средно образование, кара след употреба на дрога и завършва с условна присъда.
Най-много са осъдените жени водачи на МПС от същия възрастов диапазон, като броят на жените на възраст 40-49 г. стремително нараства. При жените, за разлика от мъжете, преобладават осъдените лица със средно и по-високо от средното образование.
Осъдените за управление на МПС след употреба на наркотици, както и неправоспособните водачи, са преобладаващо младежи на възраст от 18-29 години.
Увеличават се само пътнотранспортните престъпления, свързани с употреба на алкохол или наркотици. Те представляват 75,6% или три четвърти от всички наказани пътнотранспортни престъпления в страната за периода 2010-2021 г. Причините и условията за тях трябва да се разглеждат комплексно и да се работи най-вече по превенцията им, заяви доц. д-р Салкова. И припомни препоръките на Световната здравна организация системата винаги да отчита възможността за човешка грешка и да работи така, че да не се стига до тежки последици дори и при човешка грешка.
1/3 от разгледаните от Върховния касационен съд дела за м.г. са класически престъпления на пътя, отчете съдия Красимир Шекерджиев от изследователския екип. Наказанията са основно лишаване от свобода, повечето от тях – условни. Шекерджиев не скри разочарованието си, че докато са проучвали, обобщавали и анализирали данните, които могат да послужат за разумни законодателни инициативи, миналия август парламентът е променил НК и в частта за престъпленията на пътя, като ВКС намира измененията за противоконституционни. „Моля, използвайте нашия доклад по полезен начин!“, обърна се върховният съдия към Съвета.
Наблюдава се тенденция към силно ограничаване на прилагането на ефективното осъждане. Докато през 2010-2015 г. с ефективна присъда са завършили делата за 63,4% от наказаните престъпления през периода, то през 2016-2021 г. с ефективно осъждане са наказани 7,3% (1940) от всички престъпления за периода. В края на изследвания 12-годишен период наказаните с прилагане на ефективно осъждане намаляват с 94,1% спрямо началната 2010 г.
„Ясно изразена и засилена е тенденцията към увеличение както за целия 12-годишен период, когато наказаните престъпления за управление на МПС след употреба на наркотици са нараснали 784 пъти спрямо 2010 г., така и във всеки от изследваните два периода по отделно. След промените в НК в началото на втория разглеждан период 2016-2021 г., броят на наказаните престъпления расте с високи темпове – през 2017 г. – 5,4 пъти или с 436,5% спрямо 2016 г., през 2018 – със 139% спрямо 2017 г., през 2021 г. – с 25,8% спрямо 2020 г.", посочват още авторите на изследването.
Екатерина Салкова отчете наличието на сериозни затруднения с основни експертизи като автотехническите и токсикологичните. При първите проблемът е малкият брой вещи лица, които извършват качествени експертизи, при втория – дългото време за изследване на пробите. Препоръката е да се засили капацитетът при експертизите.
Обърнато бе внимание и на недостига на екипи на пътна полиция в София, които се занимават с автопроизшествията. Това води до забавяне и понякога до изкривяване на закона, каза съдия Шекерджиев.
Министър Мария Павлова благодари на екипа за професионално свършената работа, Съветът единодушно я оцени като отлична.
Резултатите от изследването ще бъдат представени и обсъдени публично.
На последното заседание на Съвета бяха изслушани и ръководителите на другите два екипа – доц. д-р Светлин Антонов по изследването „Тенденции и превенция на престъпленията по чл. 279, 280, 281 НК (незаконното преминаване и превеждане през границата, както и незаконното подпомагане на чужденци да пребивават и преминават в страната в нарушение на закона)“ и доц. д-р Нина Белова по „Тенденция и превенция на трафика на хора“. Техните доклади ще бъдат готови до края на годината.
