Говорят 5 вълни умни и честни журналисти
"24 часа" става днес на 34 години. Първият брой излезе на 18 април 1991 г. Тогава вестниците бяха само хартиени, изцяло подвластни на технологията, измислена от Гутенберг - печатарската машина.
Днес "24 часа" със сайта и присъствието в социалните мрежи, е най-влиятелната мултимедийна платформа в България. Най-новото е бързо растящият ни канал в ТикТок.
Защо е успешен "24 часа"? И как ще се променят медиите и журналистиката сред експлозивното развитие на технологиите за комуникация? Говорят 5 поколения в екипа на "24 часа".
Данка Василева: Революциите на "24 часа"
С първия си брой "24 часа" направи революция. Участвах в създаването на този вестник, макар че тогава работех в "168 часа" - всеки ден ръководството на седмичника свършваше преките си задължения до обяд и отивахме в "24 часа" да помагаме в редактирането и обучаването на младите колеги.
Той бе напълно различен от съществуващите всекидневници. Осем странички кратки и ясни материали на говорим български език – даже хъшлашки понякога. Оттогава съм придобила навика да казвам на младите колеги: "Не се напъвайте да пишете "литературно", разкажете новината така, както бихте я споделили с приятел.
Езикът бе първата революция на "24 часа", за която всички говорят. Но имаше още една – как се пишат дописки. Без увод, изложение и заключение, а само новини. Случката още в заглавието, като се започва от новината. Често това налагаше обратен словоред, та се случваха и смешки. Един колега в старанието си бе пуснал заглавие "Кон открадна циганин" - първото в златната ми колекция на журналистически гафове.
Главният редактор Валери Найденов постоянно ни набиваше в главите 10-те правила на "Асошиейтед прес" как се пише дописка. С тях и фината му ирония успяхме и във втората революция – въведохме модерното вестникарство.
Днес "24 часа" вече е голяма медийна платформа. И това е днешната му еволюция, която също се превърна в революция. Вестникът се концентрира върху тълкуването на събитията – защо нещо се случва и какво се крие зад него. А читателят много обича точно това – истински анализ, който почива върху факти, а не върху конспиративни теории и политически манипулации. В ерата на социалните мрежи, в които можеш да прочетеш какво ли не, "24 часа" стана достоверната медия. Често ми се случва читатели да ми казват: "Чета много неща навсякъде, но винаги влизам в "24 часа" да проверя дали е вярно".
Сайтът 24chasa.bg, който сега ръководя, се ползва с това доверие. Той е най-големият вестникарски сайт у нас. И най-големият новинарски сайт на български език в света. Читателите ни вече надхвърлят 400 хил. на ден и над 2,5 млн. на месец. Това означава, че всеки българин с интернет в държавата ни чете. Това също е революция.
Тези данни на Google Analytics се отнасят само за сайта. Но той присъства и във Фейсбук, Ютюб, Х, Инстаграм, ТикТок. Ако добавим и другите сайтове и платформи, днес "24 часа" има близо 50 комуникационни канала.
Та можем да се напишем и дигитални революционери. И понеже по тях винаги има кой да хвърли камък, очакваме хейт и днес, на Разпети петък. Има нещо символично в това, че 34-ата ни годишнина е в такъв ден. Винаги сме били верни на истината, което е дразнило доста хора. И винаги сме се старали да работим за читателите и да не залитаме ни към Пилат, ни към фарисеите. Затова не само сме оцелели, но и сме първи!
Георги Милков: Не просто най-добрият вестник, а най-голямото училище за живота
Ще отида на стаж в "24 часа", защото това е най-добрият вестник в България. Такава беше мотивацията ми през 1994 г., когато дойдох в редакцията. Днес, 31 години по-късно, аз продължавам стажа си в "24 часа".
Вестникът все така е най-добрият в България, но вече е много повече от това, което беше преди три десетилетия. Днес е цяла медийна платформа, която комуникира с милионна аудитория през всички възможни средства - от печатано слово (вестници, списания и книги) до звук и видео чрез различни подкасти, както и дигитални разклонения в Ютюб, Фейсбук, Инстаграм и дори ТикТок.
Помня времето, когато се обаждахме в редакцията от улични телефони, за да диктуваме дописките си на стенографки, а после се появи интернет, но с него бяха свързани само два от компютрите - един в дежурната стая и един в бизнес отдела. Фотографите ни минаха от ленти на цифрови апарати, а днес всекидневно правят видеосъдържание.
През последните месеци съм присъединил към стажуването си и един много млад колега, който се развива удивително бързо и има все по-добри резултати - chat gpt се казва.
Дадохме му преди време да напише част от съботния очерк, посветен на темата за следпразничното изтрезняване, и трябва да призная, че се справи много добре, но чак след като получи правилните указания. Първите му текстове бяха много скучни клишета, но се учи много бързо, признавам.
Не мисля, че този "колега" скоро ще отнеме работата на истинските журналисти, които ще останат все така призвани да събират информацията, която "той" ще ползва и в бъдеще. Освен това естественият интелект винаги ще доминира над машинният. Просто е чудесно и бързо технологично средство, от което в "24 часа" не се страхуваме. Обучавайки него как да се справя по-акуратно, ние също не преставаме да се учим.
Както казах в началото, аз все така с удоволствие продължавам стажуването си във вестника вече трето десетилетие. Може да звучи като шега, но не е. Защото всеки ден тук се уча. И затова "24 часа" за мен не е просто най-добрият вестник, моето второ семейство или дългогодишното ми работно място, а е най-доброто училище за живота.
Виктор Иванов: Една голяма заблуда и половин милион ползи
В "24 часа" попаднах заради една голяма заблуда и вече 24 години не мога да се откача. В късните 90 години на миналия век продавах вестници и естествено "24 часа", бе най-продаваният. Тогава с тийнейджърската си глава реших, че във вестниците има пари.
Тази огромна заблуда ме направи журналист и преди 24 години ме доведе и в "24 часа". То един журналист къде другаде може да отиде и без това?
С кинтите не се получиха много нещата. Но за сметка на това вече 24 години всяка сутрин виждам половин милион ползи от "24 часа". Толкова са читателите на вестника и сайта 24chasa.bg всеки един ден, които създават най-голямата българска медия. И заради това доверие си заслужава всяка една секунда работа за "24 часа".
Отделно в редакцията открих огромно семейство.
Цветелина Танкинска: "24 часа" е там, за да ви чуе и отрази! И винаги ще бъде
Историята на Сияна, загинала край Телиш, на Теодора, която е жертва на трафик, или на Мартин - измамен от имотната мафия. "24 часа" пише за тях. Не за да усили болката, а защото съдбата им ни учи. Да се пазим, но и да се бунтуваме.
Трагедията с 12-годишната Сияна събуди институциите и общественото недоволство. Народът излезе на улицата, за да се изправи срещу системата. И медията ни беше там - даде гласност на наболелия проблем с опасните пътища, изслуша бащата на момичето, който се зарече да се бори в нейна памет. Отразихме и протестите, които се проведоха в десетки градове у нас. И продължават...
Вече 34 години "24 часа" е прозорец към случващото се в света - отворен и в слънце, и в буря, защото истината има само едно лице. Затова стигаме и до младите хора, в чиито ръце е бъдещето. Тези, които четат новини, любознателни са, имат позиция и мнение. Споделят ги и ги отстояват.
Точно това бъдеще е на клик разстояние от всички нас - в платформи като Инстаграм, ТикТок и Ютюб. Затова "24 часа" също е там - за да ви чуе и отрази. За да споделите вашето мнение, история, битка и победа. Потърсете ни.
Вече сме и в ТикТок – с летящ старт, който доказа силата на марката
Развивайки 34 години марката "24 часа", днес уверено можем да кажем: "24 часа" не е вестник, а медийна платформа. През годините ангажирахме няколко поколения достойни журналисти и продължаваме традицията да предлагаме на най-важната част от голямото ни семейство - нашата публика, своевременна, достоверна, интересна и вълнуваща информация.
Представяме я чрез всички възможни канали - от вестника и сайта 24chasa.bg до все по-силните социални медии на "24 часа". И ако данните на института "Ройтерс" са красноречиви - че марката "24 часа" е първа по доверие сред печатни и онлайн медии в България, то на терена на социалните медии говори ангажираността на аудиторията. Най-новият ни канал на този терен е профилът ни в TikTok - 24chasa.bg, чрез който достигаме до различна аудитория. А летящият старт е като становище от институт относно силата на марката - веднага след началото видео достигна над половин милион гледания за малко над 24 часа.
Към екипа ни се включи и едно от най-младите попълнения на медийната ни платформа - 21-годишният Борис Светозаров.
Тук съм, защото обективността и правото на мнение са важни за моето поколение. А хората в "24 часа" дават кураж на младите, споделя Борис.
