Поне 15 дни се събират кардиналите преди избора за нов понтифик в Сикстинската капела
Пиетро Парлин е смятан за добър дипломат и умерен лидер
Въпреки че се виждаше, че полага изключителни усилия да говори и да се движи, до последно папа Франциск се показваше пред вярващите, сякаш за да даде надежда, че държи все още здраво юздите на Църквата. Той дори се появи преди дни без папските одежди, само наметнат с пончо и облечен с черни панталони, бутан от асистента си на инвалидната си количка, в базиликата “Свети Петър” за изненада на туристите.
На 88 г. Светият отец беше наясно, че всеки ден може да е последен за него, и това сякаш го подтикваше да направи всичко възможно, за да свърши задачите си. Една от най-важните за него беше
да подготви още приживе бъдещето на Църквата
и наследника на “трона” му. Франциск показа, че иска да осигури плавен преход и яснота по отношение на човека, който ще оглави Църквата.
Как всъщност ще протече конклавът, който ще избере следващия папа?
За да се премине към избора на нов понтифик, трябва да се изчакат поне 15 дни, за да могат отсъстващите кардинали да пристигнат в Рим за конклава.
Няма съмнение, че той ще бъде най-глобалният и най-малко евроцентричният в съвременната история на Католическата църква. Повечето от кардиналите, които ще гласуват, са назначени именно от Франциск, като много от тях идват от Азия, Африка и Латинска Америка. След смъртта на папата кардиналите под 80-годишна възраст се събират в Сикстинската капела и се “заключват” за външния свят, за да изберат новия понтифик. Всеки от тях полага клетва за пълна тайна. За да бъде избран папа, са необходими две трети от гласовете. След всеки вот бюлетините се изгарят – черен дим означава, че избор няма, бял дим – че има нов папа. След това следва прочутото Habemus Papam – обявяването на новия Свети отец от централната ложа на базиликата “Свети Петър”.
Според много експерти по Ватикана като опитен йезуит папата е бил наясно, че след неговата кончина много от кардиналите, които му бяха верни, могат
бързо да променят намеренията си
Затова в последните седмици, въпреки че се възстановяваше от болестта си, той е провел срещи с ключовите кардинали избиратели. Целта му била да ги убеди да обединят гласовете си зад фигура, която олицетворява продължение на неговото управление - държавния секретар на Ватикана, кардинал Пиетро Паролин.
Италианецът е смятан за добър дипломат, умерен и уравновесен лидер, способен да запази отворената пасторална насока, характерна за понтификата на Франциск. Освен Паролин сред фаворитите се откроява кардинал Матео Мария Дзупи, архиепископ на Болоня и председател на Италианската епископска конференция. С дългогодишна работа в общността “Сант’Еджидио” и изразена социална чувствителност той е символ на Църква, близка до бедните и открита към диалога. Има обаче и друг италианец сред фаворитите - Пиербатиста Пицабала, от 2020 г. латински патриарх на Йерусалим. Това е францисканец с дълбоки връзки със Светите земи и е смятан за потенциален мост между Изтока и Запада. Третият фаворит според италианските експерти по Ватикана е португалецът Жозе Толентино де Мендонса. Той е поет, теолог, и префект на Дикастерията за култура и образование. Подходът му към вярата е диалогичен, модерен, с
чувствителност към културата
От друг континент идва четвъртият фаворит - филипинецът Луис Антонио Тагле.
Той е харизматична личност и е много близък до визията на Франциск, а освен това се смята и за символизиращ младата и мисионерска Църква. Според в. “Стампа” изгледи за успех да наследи Франциск има и идващият от Марсилия Жан-Марк Авелин, тъй като е с богат опит в междурелигиозния диалог, особено с исляма, и се смята за представител на отворената и социално ангажирана Европа.
Експертите по Църквата открояват обаче и други имена, представляващи консервативното крило, като например архиепископа на Ню Йорк Тимъти Долан, германецът Герхард Лудвиг Мюлер, бивш префект на Конгрегацията за доктрината на вярата, швейцареца Курт Кох и, както и канадеца Марк Уелe. Имената от прогресисткото крило, които се спрягат за евентуални наследници, са Жан-Клод Холерих от Люксембург, който е генералният докладчик на Синода, и канадецът Майкъл Черни, префект на Дикастерията за интегрално човешко развитие.
Папата още приживе реши как и къде да бъде погребан
След кончината на папата стаята и кабинетът му се запечатват. Бронзовата врата на “Свети Петър” се затваря наполовина и камбаните бият с тъжен камбанен звън.
Папа Франциск сам реши революционните промени в ритуала за погребението си. През април 2024 г. беше публикувана последната актуализация на литургичните норми за погребението на папите. Първото издание на текста беше одобрено през 1998 г. от Йоан Павел II и публикувано през 2000 г.; използвано е за неговото опело през 2005 г., а с адаптации – и за това на почетния папа Бенедикт XVI през 2023 г. Структурата на обреда остава канонична, но след смъртта на понтифика - от Бергольо насам – тялото му вече няма да бъде изложено за поклонение върху катафалка, а в обикновен открит дървен ковчег.
Бергольо също така опрости погребалния ритуал, предвиждайки само едно бдение (вместо две) и без церемония по затварянето на ковчега. Друга новост е въвеждането на ясни инструкции за евентуално погребение извън Ватиканската базилика. Франциск е оставил указания да бъде погребан в базиликата “Санта Мария Маджоре” – мястото, където още преди да стане папа, често се е молил: “в една стая, където се пазеха свещниците”.
Тялото на папата трябва да отиде с процесия в Сикстинската капела: там се балсамира и облича в литургични одежди (бяла митра, червена казула, бял палий с черни кръстове). Тленните останки се излагат върху катафалка за поклонение от вярващите в продължение на три дни, докато кардиналите провеждат т.нар. Novendiali - деветдневни литургии в негова памет. Същите кардинали трябва да унищожат рибарския пръстен - символ на властта, който папата получава при встъпването му в длъжност, както и оловния печат, с който официализира апостолическите писма.
