1.Лошо качество на строителството. Корупционни практики в строителството на пътища, пари в чували, некачествена работна ръка, лоши проекти, лоши евтини материали. Това е действителната характеристика на голяма част от отдавна забравеното строителство на пътища в България.
Защото такова не се е случвало от 5 години, или както Борисов картинно се изразява „една лъжица асфалт не са сложили.
В действителност по време на Кирил Петков, поради убеждението, че всички строителства на пътища са корупционни, парите за вече построените пътища бяха спряни, а нови не бяха направени.
Това и беше причината за падането на правителството на Петков. Днешния министър Караджов по същество се оттегли и доведе до падането на правителството, след като т.н. „корупционни пари" бяха спряни от правителството Петков.
2. По време на гълабовите или служебните правителства на Радев, както и това на Денков, не се подписваха адекватни договори и за поддръжка на пътищата, а тези които се подписваха бяха изключително съмнителни от корупционна гледна точка. Работа по много от сключените по това време договори въобще не се вършеше, не се върши и до днес. Вчера беше повдигната и завесата защо. Ами защото някакъв едър корумпант в корумпираната АПИ бил скрил документацията и не я пускал за отчет.... Докато не си получи кинтите.
Ръководството на тази прогнила институция е назначавано именно в споменатия по-горе период на безвластие, по-точно на кратки или служебни кабинети.
Кабинети, които нямат ама абсолютно никакъв проблем да загробят България с 13 годишен силно корупционен /вероятно на международно ниво/ договор с Боташ, но не успяват да направят и най, ама най-наложителните ремонти на загниващите пътища.
3. На последно място, но на първо място по важност ,според мен, е качеството на българските водачи на моторни превозни средства и най-вече качеството на законодателството, което толерира влакчето на ужасите по българските пътища.
Почти невъзможно е да караш по градовете, без да имаш конфликтни точки с многобройните нарушители, тези дето смятат че са господари не само на своя но и на моя живот.
Почти невъзможно е да караш по магистралата /единствената/, без да бъдеш многократно и от най-различни автомобили изпреварван отдясно, „щото те бързат". Най-благородните от тях съпровождат това си действие със звуков сигнал, ама не често.
Българинът знае, че си няма държава и затова няма никакво доверие в нея, нито в санкциите, нито в решенията.
И е прав!
Защото джипът, дето вчера са малко не уби 6 деца на пешеходна пътека, при светещ червен светофар е с ясното съзнание какво прави, щото подава звуков сигнал и децата побягват, та този водач е бил намерен и..... санкциониран. т.е. – Глобен с 100 лв.
Сега, ако това говедо още веднаж направи същото и отново не успее да убие децата, ..... ооооооо тогава наказанието му ще бъде 200 лв.
Не , не опит за убийство, каквото то е. Не, санкция от 200 лвеа, заложена в закона, който МВР стриктно е изпълнило, като е глобило говедото.
Това работят онези в парламента, дето следващата седмица отново ще бъдат много заети да си гласуват доверие/недоверие.
Това е техния принос са спиране на влакчето на ужасите по българските пътища.
И, ако си мислите, че в цивилизованите страни населението е много по-културно и съвестно, това не е така.
Но санкциите, които законът предвижда, а властта налага са такива, че дори и едно малоумно говедо знае колко ще му струва подобно поведение и не го допуска.
Защото силата на строгото законодателство е превенция.
Ама тази последната дума е неизвестна като смисъл на онези венкосабрутевци и цялата фауна, която населява българския парламент.
