- Адвокат Бекирска, какво е мнението ви за законопроектите за т.нар. „споделено родителство", които бяха приети на първо четене?
- Споделеното родителство е правна рамка в защита на детето и балансираната родителска роля.
Приетите на първо четене законопроекти, насочени към регламентиране на т.нар. споделено родителство, представляват съществен и дългоочакван напредък в българското семейно право. Те маркират началото на промяна, която цели да преодолее остарелия модел, при който след раздяла единият родител – почти винаги майката – остава с пълната отговорност за грижата, докато участието на другия се свежда до финансов принос и епизодични срещи с детето. В практиката си като адвокат съм виждала десетки случаи, в които децата се превръщат в разменна монета, инструмент за влияние или дори средство за наказание между родители. Една от основните причини за това е липсата на ясно регламентирани и прилагани механизми, които да гарантират, че и двамата родители ще останат реално и активно ангажирани с живота на детето след раздяла – не само чрез парични преводи, но чрез време, участие в решения и изграждане на връзка.
- Какви са основните плюсове или минуси, които виждате в предложените промени?
- И трите законопроекта имат своите положителни и напредничави акценти. Предстои от трите да се изготви един, който да бъде прецизиран и предложен за гласуване в пленарна зала на второ четене. Това, което е важно, е, че посоката е една – и трите целят въвеждането на ясни правила, в които родителите поделят своите отговорности и задължения. Трите предложения обаче са различни като правна техника, макар и с еднаква цел.
Едното предложение въвежда правната възможност съдът да постанови при доказан равен родителски капацитет споделено родителство /съвместно упражняване на родителските права/.
А другият проект предлага въвеждането на оборимата презумпция, че и двамата имат пригодността да са пълноценни родители (все пак партньорите сами се избират да бъдат родители и да създадат общи деца). Това предположение, че двамата имат добър родителски капацитет, е в сила, докато единият от тях не прояви поведение, което да застраши интересите на детето и го изложи на риск (напр. домашно насилие по отношение на детето, неглижиране на нуждите му, непредоставяне на грижи и т.н.)
Третият законопроект въвежда минимално време за отглеждане на детето от единия родител - 10 дни на месец, като отново в центъра е презумпцията, че и двамата родители имат нужните качества да се грижат самостоятелно за децата си.
Най-напредничав е законопроектът, който предвижда оборимата презумпция като правен институт. Със същия законопроект се въвежда и така важното разделение на въпросите, които следва да се решават от родителите заедно и поотделно, на важни, ежедневни и спешни. Промяната в тази посока е изключително значима, защото понастоящем в нашия закон е разписано, че правата върху децата се упражняват от двамата родители по обща воля и съгласие – заедно и поотделно. Ако единият е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител. Ето илюстрация как функционира това правило, когато всеки родител да може самостоятелно да взима всички решения за детето си, без да е нужно да ги съгласува с другия родител. Като казвам всеки родител, имам предвид има правото и задължението да взима решения за детето си по всички въпроси самостоятелно, като уведоми другия родител, независимо на кого от двамата и дали е възложено със съдебно решение упражняването на родителските права.
- Бихте ли ни дали пример от Вашата практика, за случаи, в които важни решения се взимат само от единия родител, без знанието и съгласието на другия?
- Имах случай в моята практика, в който майката е християнка, а бащата е мюсюлманин. Имат малко момченце. Бащата взима момченцето за лични контакти през уикенда и го връща обрязано. Съгласието на майката не е необходимо. Законът изисква единствено уведомяването й, каквото бащата е направил в момента на връщането на детето при майката. Независимо, че „майката упражнява родителските права" – това не лишава бащата от право да взима решения за детето си. Бащата може да взима всички решения, както и тя, тъй като той не е нито лишен от родителски права, нито ограничен да взима решения за детето. Последните две са специални и редки процедури в нашия Семеен кодекс, различни от постановяването на решение за упражняване на родителски права при разделени родители. В друга ситуация майката самостоятелно избира религията на момченцето и без да съгласува това с бащата, но пък с подкрепата на своите близки и роднини, организира покръстването на детето в православната вяра. Бащата е уведомен по-късно, съгласието му не е необходимо.
При друг сценарий родителите на бъдещ първокласник са в процес на тежък развод. Майката е избрала учебното заведение на детето и го е записала в него самостоятелно. Понеже не общува с бащата, не го е съгласувала с него. Бащата разбира кое е учебното заведение и два дена преди първия учебен ден отписва детето и самостоятелно го записва в избраното от него училище. Първокласникът отива с цялото си вълнение за един от най-значимите и дългоочаквани моменти в живота му с цветя и униформа. Класният ръководител се учудва при появата им и съобщава, че това вече не е неговото училище поради едноличното решение на бащата. Детето пропуска празника и на двете места.
Друг случай в моята практика е баща, който ваксинира детето си с първа доза срещу КОВИД, уведомява майката, която се оказва антиваксър. Щом разбира, се противопоставя на поставянето на втората доза. Бащата се обръща за решение към съда. Съдът прекратява делото поради липса на предмет и в решението си ясно разписва, че бащата може да ваксинира детето си самостоятелно във времето, когато детето е при него.
Всеки родител може самостоятелно да регистрира детето на различен адрес в рамките на България и да промени местоживеенето му, особено ако този родител е майката (предвид разпоредбите на Закона за гражданската регистрация).
Наред с тези въпроси в проекта има разписани и мерки за борба с родителското отчуждение, както и сериозни мерки при неизпълнение на съдебно решение от единия от двамата родители. Това са други нарушения с пандемичен характер, които пречат на адекватното участие на двамата родители в живота на децата им.
- Достатъчно добре ли са консултирани законопроектите със специалисти – психолози, юристи, родители, за да защитят интереса на децата?
- Темата се дискутира от институциите от 2000 г., а през януари 2024 г. беше проведена първата кръгла маса в парламента с участието на отговорните институции.
Законопроектите са публикувани на страницата на Народното събрание и от момента на внасянето им през декември 2024 г. се обсъждат от всички заинтересовани от темата лица. Становищата на организациите, които са изразили мнението си, са общодостъпни и може да се видят от всеки, както и всеки може да напише становище от свое име.
- Какви са потенциалните рискове в практическото прилагане на този закон?
- Рисковете, които аз виждам, са в посока, че ако се въведе като правна възможност, ще е въпрос на лична зрялост и разбиране за равностойността на родителите проявена през призмата на самите съдии дали да постановяват подобен институт, или да следват утвърдената от дълги години съдебна практика. В случай че съвместната родителска отговорност се въведе като оборима презумпция – рискове няма, защото ще имаме изходна точка, от която ще се движим в различни посоки, само ако са налице явни и конкретни рискове за детето. Ако няма такива, родителите ще продължат да имат равни задължения за отглеждането на децата и в случай на раздялата им.
- Защо тази промяна е важна?
- Защото сегашната уредба създава неравенства, предпоставя конфликтите между родителите и най-важното – вреди на децата. Следва да се попречи на родителя, който с действия или бездействия пречи на личните контакти и емоционалната връзка дете-родител, манипулира или отчуждава детето от него. Това не е частен проблем, а системен. И законодателят до момента не е измислил ефективно правно средство да преодолее този проблем. По темата сме под наблюдение на Комитета на министрите след неколкократни осъждания на държавата ни в ЕСПЧ – Страсбург.
Законът трябва да даде ясен сигнал: родителството не зависи от отношенията между родителите, както не зависи от това дали имат брак или са избрали да живеят без брак. Дори и родителите да са разделени или никога да не са били заедно, детето има право на реално, адекватно, пълноценно участие и от двамата в живота му. Това е стандарт – инвестиция за бъдещето на децата ни. Законодателят трябва да въведе ясна дефиниция за видовете родителски решения – важни, ежедневни и спешни – кой кога ги взима, при кои е необходимо обсъждане и постигане на съгласие и кои са в сферата на едноличната власт;
Механизми за предотвратяване на вредата от родителско поведение, което води до отчуждение на детето, като предвиди адекватни санкции с незабавно действие. Изпълними и ефективни мерки срещу неизпълнение на съдебни решения относно децата. Подкрепа чрез медиация, социални услуги и обучения за родителски умения – при разделени родители и родители в конфликт. И най-важното – популяризиране и утвърждаване на презумпцията, че детето има двама отговорни родители и те са винаги еднакво значими в неговия свят, освен ако не го излагат на риск чрез поведението си.
- Готово ли е обществото да възприеме този модел като норма?
- Не е нужно обществото да узрее – законът трябва да води промяната. Аргументът, че „обществото не е узряло" за тази стъпка, е пустословен. Ако бяхме чакали обществото да узрее за борбата с домашното насилие, още щяхме да броим жертви без защита. Правото има задача не просто да отразява, а да формира обществени нагласи. Законът трябва да показва правилната посока, а не да следва страха и неразбирането.
Разбира се, текстовете на закона, който следва да бъде предложен на гласуване в пленарна зала на второ четене, трябва да бъде прецизиран внимателно. В работната група се очаква да се включат практици, които имат адекватен поглед върху правата на децата и необходимостта от въвеждане на споделеното родителство чрез съвместна родителска отговорност, която елиминира възможността за окупирано родителство. Началото на това движение е поставено. Време е да се изправим пред реалността, че децата не са трофеи, а личности. И че родителството не свършва с раздялата, а продължава с пълна сила – при равноправие, отговорност и грижа от двете страни. Детето е в центъра на парадигмата.
Крайно време е да се променят стереотипите и обществените нагласи, при които обществото стигматизира майката, в случай че избере професионалното си развитие вместо да посвети живота си след раждането на бебето изцяло на майчинството, както и сигматизира бащата, който избере да се посвети на грижите за бебето вместо да развива кариерата си и да осигурява прехраната на семейството. Помислете колко често бащите се възползват от възможността за отпуск за отглеждане на малко дете?
