Защо в следващите 10 години ще видим появата на 10 нови ядрени държави
Известният политолог Иван Кръстев участва в дебат със социолога Андрей Райчев на тема “Войните на XXI в.” в Софийския университет. Ето част от тезите, които изнесе. Заглавията са на редакцията.
Известният историк Майкъл Хауърд казва, че войната е стара като света, но мирът е ново явление. Той се появява едва в ХVIII в. като нещо, към което държавите се стремят.
Това трудно разграничаване между мир и война го наблюдаваме сега. А това, което се е променило, е, че ако в ХVIII в. мирът изглежда немислим, след това специално в Европа войната става немислима. Това е част от кризата, която преживяваме с агресията на Русия в Украйна, тъй като един континент, който е успял да убеди себе си, че войната е невъзможна, вижда война, която прилича на войните от ХХ в. Около един милион души ранени и убити, броят на артилерийски снаряди, които се изстрелват на ден в Украйна, са на нивото на 1942 г.
Ако мислим, че свършва един свят, който е роден след края на Втората световна война, какво точно свършва? Аргументът е, че след края на ВСВ има
4 държави, които се признават като изключителни
от всички други - СССР, САЩ, Германия и Израел.
Първите две дефинират студената война и се мислят не просто като държави, а като модели за бъдеще. Едно от основните обяснения
защо студената война никога не става гореща,
е не само присъствието на ядрено оръжие, а фактът, че ако мислиш, че бъдещето ти принадлежи, това е причина да се опитваш да избегнеш каквито и да е ненужни военни действия днес.
Тези 4 изключителности в момента са изчезнали и тези държави са нормализирани. Съветският съюз с изчезването си - Русия като държава е напълно различна от съветския проект.
При Германия наблюдаваме държава, която вижда бъдещето през военен бюджет, който по своите размери е по-голям от парите, които Германия инвестира в обединението си и два пъти по-голям от плана “Маршал”. В страната, чиято поствоенна идентичност е дефинирана през идеята за мир и отсъствие на война, изведнъж правителството започва да вижда своята основна задача като повишаване на отбранителната способност.
Петото нещо, което е силно променено, е статутът на ядреното оръжие. В целия период на ХХ в. основно разбиране е, че ядреното оръжие няма да се разпространява, тоест ще се контролира от много краен брой държави. И именно това обезпечава съществуването на мир в глобален характер. Мисля, че в следващите 10 г. в рамките на много кратък период ще видим появата на 10 нови ядрени държави. Ядреното оръжие става символ на идеята за суверенитет. Много е трудно да бъдеш суверен, ако нямаш ядрено оръжие.
Другото нещо, което се случи през XXI век, е демографската промяна. Над 50% от населението на света живее в общества, които биологично не могат да възпроизведат себе си при отсъствието на миграция.
Остаряването на населението впрочем е една от причините, които намаляват риска от война. От друга страна, намаляването на населението започва рязко да променя начина, по който се водят войни. При случая с войната в Украйна основният въпрос не е недостиг на оръжия, а недостиг на хора. Все повече държавата, специално в Европа, не се чувства легитимна
да иска от хората да умират за нея
17% от гражданите на Германия твърдят, че са готови да жертват живота си за страната си.
През 2021 г. във Владивосток, без да бъде питан за това, президентът Путин говори пред деца за това, че Русия почва да губи население и как Менделеев прогнозирал, че през 2000 г. в света ще има 500 млн. руснаци. В момента те са около 143 млн. Мисли се в демографски проекции, които могат да бъдат напълно погрешни. Всички изчисления, които казват колко хора ще има по света след 50-100 г., не знаем дали са верни, но завладяват въображението на хората. Оказва се, че за по-песимистичните от тях през 2100 г. на огромната територия на Русия би трябвало да живеят 74 млн. души.
Тоест това не са войни, които се борят за земя. Извън Африка те са основно войни, които се борят за хора. Това обяснява отвличането на деца в руско-украинската война. Такъв тип войни са познати през ХVII век
между част от северноамериканските племена
Това е различна характеристика от воините на ХIХ и ХХ век, при които много често хората са повече от пушките и правителствата се чувстват в правото си да искат от хората да са готови да умират за една или друга кауза.
Едно от нещата, които наблюдаваме, е, че все повече всичко започва да прилича на война - в икономическо отношение, търговия. Какъв би бил ефектът от новата американска администрация?
Характерното при Доналд Тръмп е, че той по никакъв начин не мисли народите като собственици на земя. Ако погледнете предложението му за Газа,
той разглежда земята като недвижимост
Ако има проект, той е за джентрификация. Това значи тотално изчезване на основната идея на класическия национализъм, че земята е кръв и пот на определен народ.
И земята е заменена от идеята за природен ресурс. От тази гледна точка предложението на Тръмп по отношение на Украйна, че "аз мога да ви защитя само до степен, в която аз съм собственик на целия ви природен ресурс и това е единствената причина, поради която мога да убедя американците да го направят", е напълно различна от логиката, в която протече целият ХХ век.
Кризата, за която говорим, до голяма степен е криза на някакъв вид интернационализъм. Независимо дали изглежда
в съветския или либералния си вариант,
той дефинира идеята за някакъв общ интерес като човечество. Тази идея започва да изглежда недостатъчна, за да легитимира действията на което и да е правителство. Изведнъж правителствата започват да убеждават гражданите си, че имат правото да търсят тяхната електорална подкрепа, казвайки им: "Аз се интересувам само от вашия интерес и не ме интересува как се чувстват другите". Този тип разпадане на каквато и да е било общочовешка етика при съществуването на силно интегрирани икономически общества е характерно за състоянието, в което нищо не е война, всичко е война или ако има такава - тя по никакъв начин не прилича на тези, което знаем.
Голяма промяна е свързана и с факта, че, от една страна, обществото е силно свързано помежду си, а от друга - то е чудовищно неравно. Мъск и други имат пари, които не може да си представим. Същия този свят населяват стотици милиони, които мислят в категориите "5-10 долара на ден". Появява се една идея за
чудовищна свързаност и чудовищно неравенство,
което не може да бъде решено от икономически програми. Ако трябва да използваме метафора: ти вече си в Античния свят, в който има хора, които са почти безсмъртни, и други - смъртни, и те не живеят в един и същи свят.
