Ако вдигат данъци, защото не стигат пари за някое популистко решение, ще разрушим това, което опитваме 20 г. да градим, казва старши икономистът на Института за пазарна икономика
Още акценти
Трябва ни предвидимост- елате при нас, това е страната, в която вярваме в данъци от 10% и те ще бъдат такива и занапред
Ако САЩ оставят високи мита за Китай и ЕС, а ЕС не въведе високи за Китай и Югоизточна Азия, ще имаме дефлационен, а не инфлационен натиск в Европа
Доскоро ни говореха за огромни дефицити, за фалит, че дългът ще се удвои. А после виждаме бюджет, който поразително прилича на онзи, определян като ужасен и катастрофален. Но вече ни се обяснява, че не е проблем
Добрата политика не се прави самоцелно за еврозоната, а защото е правилна и разумна- балансиран бюджет, нисък дълг, ниско данъчно време върху икономиката
- Получава ли ново съдържание въпроса за имотния балон и ръста на ипотеките, г-н Богданов? Говори се за нова световна криза, а заемите у нас продължават да си растат – средно с 6 млрд. лв. за година. Приближаваме ли „балона" до спукване?
- Никой не признава, че има „балон", докато той се спука – тогава пък всички се надпреварват да говорят как са знаели отпреди и са предупреждавали. Истината е, че не знаем докога ще продължи този бърз ръст на цените, но знаем, че не може да е безкрайно. Това, което виждаме е, че общият размер на задълженията на домакинствата по жилищни кредит е 29% на годишна база, а през 2024 г. България отчита най-голямо увеличение на цените на жилищата в целия ЕС – 16,5%. Експанзията на кредита е „горивото", което подхранва платежоспособното търсене и оттам цените - само за последните 6 месеца новоотпуснатите жилищни кредити са за над 4 млрд. лв. Това пък създава усещане за недостиг, което допълнително храни очаквания на хората, които купуват с инвестиционна цел и вярват, че цените ще вървят все нагоре и все с много. Така още повече купувачи излизат на пазара със спекулативна цел с очакване да спечелят, а собствениците не продават дори празни апартаменти, които носят само разходи. Очевидно големите търговски банки имат стратегия да разширяват още ипотечното кредитиране. Българските домакинства все още не са толкова задлъжнели, имат пространство за още – или поне според банките към момента, които приемат жилищното кредитиране за относително нисък риск. Да не говорим, че практически всички кредити са с плаваща лихва, което означава още една сигурност за банката, която ще има гарантирана доходност върху цената на ресурса – у нас няма например 30-годишна ипотека с фиксирана лихва до падеж, както например има в САЩ. БНБ опита да направи нещо през есента, но мерките бяха много плахи и засега не дават голям резултат.
- Сметки показват, че всяко второ жилище се купува с ипотека и някои виждат в това забързано превръщане на сиви парични потоци в бели преди влизането ни в еврото. Мислите ли, че това е така?
- Първо, не е равномерно това купуване с кредит в различните градове. Но по-важно – ако част от цената по една сделка е в брой и не се декларира в договора за продажба, се получава просто прехвърляне на кеш от едно лице към друго. Да, купувачът заменя пари в брой, за които да речем не може да докаже произход, с недвижим имот – но прехвърля проблема на продавача, който получава „сив" кеш и трябва той да му мисли как да го „изпере". Очевидно пак трябва следваща стъпка за „изчистване" на произхода, ако такова е било притеснението заради предстоящо приемане на еврото. Едва ли това е основният фактор за продължаващия висок ръст на цените. Основната мотивация е вярата на хората, че цените на имотите вървят винаги нагоре и това е безрискова инвестиция – явно случилото се преди 15-ина години вече е забравено..
- Икономиката ни също показва някои тревожни симптоми на забавяне, които ако се задълбочат могат да създадат проблеми. Нужни ли са действия на държавата, за да не се случи?
- Няма как да има такова сериозно забавяне на големите икономики, като Германия, Италия и Франция и това да не се отрази на експортно ориентираната ни индустрия. Така че, да това се случва и вече има такива ефекти, индексът на промишленото производство и износът стагнират. Бих казал дори, че данните са по-малко лоши, отколкото си мислехме, че ще бъдат в средата на миналата година. Икономиката ни се крепи относително добре, поне спрямо очакванията и случващото се, особено в Германия. Какво да направи държавата ли? По-добре да не прави нищо, особено за тези бизнеси. Защото започва да се натрупват схема след схема за подкрепа, регулация след регулация, субсидия и след това трябва да се оправя с нова схема последиците от регулацията и се влиза в един порочен кръг, от който няма излизане. Най, важното обаче е да има предвидимост на общата рамка за икономическата политика и макро стабилност. Няколко месеца се говореше, че има огромни дефицити, че държавата ще фалира, че дългът ще се удвои за 3-4 години. И после виждаме бюджет, който поразително прилича на онзи, който беше определян като ужасен и катастрофален. Но вече ни се обяснява, че няма да има проблем. А през това време виждаме искания от всички посоки за данъчни отстъпки, преференции, за вдигане на заплати, за по-високи разходи почти във всяка публична система. Трябва да се даде ясен сигнал, че правителството се връща към финансовата дисциплина и зад това стои убедено парламентарно мнозинство.
Но отвъд рисковете – да погледем и към позитивния сценарий. България все още е догонваща страна, реалните доходи са 66% от средното за ЕС, това е голям потенциал за изпреварващ икономически растеж поне за десетилетие напред. Но тези възможности могат да станат реалност само при нови инвестиции, които да повишават продуктивността на труда и да гарантират конкурентоспособност на глобалния пазар. А нивото на частни инвестиции е притеснително ниско в последните години. Всичко, което помага и насърчава привличането на частни инвестиции в нови технологии и оборудване, които ще създават стоки и услуги с висока добавена стойност, е „добра политика". Само така могат да се плащат и все по-високи заплати – времето на ниската цена на труда отмина безвъзвратно. Вътрешното търсене в краткосрочен също ще подкрепя растежа – имаме практически нулева безработица, доходите растат, потреблението нараства.
- Някои анализатори смятат, че бъдещето принадлежи на местното производство и смятат, че това е добре, защото то ще бъде близо до потребителите. Виждате ли реализъм в такава прогноза?
-Това е някаква носталгична утопия, която трудно може да се реализира. Говорим за национално производство, но как сравняваме да речем България със САЩ- като територия, като пазар. И на двете места се казва „национално", само че САЩ са на територия два пъти по-големи от Европа, и имат по-голям размер на икономиката и потреблението. Аналогът на американски вътрешен пазар е единният пазар на ЕС – трябва да мислим това като нашия „вътрешен пазар". Иначе е абсурдно и смешно, какво ще направим в България- завод за автомобили, който ще произвежда само за българи ли? Или завод за телевизори, смартфони, дрехи, каквото и да е, които да произвеждат само за България ли? Разбира се има място за локални производства и услуги, предлагани в региона с по-кратка верига на доставка до потребителя. Но тях ги има и сега - например сезонните зеленчуци от малки ферми, които и сега се ядат основно там, където са произведени. Работата е там обаче, че хората искат да ядат домати 365 дни в годината. И това е ролята на един, хайде да не е глобален, но поне голям регионален пазар. А достъпността и цената зависят от производителността – тя изисква инвестиции и технологии, те пък са възможни само в голям мащаб. Така че този романтичен модел на самодостатъчност не може да бъде основата на една богата модерна икономика. И сега има програми, например от еврофондове, които помагат на такива дребни местни производства, но те не могат да бъдат гръбнак и двигател, който да вкара България в „клуба на богатите".
- Така или иначе, Европа сменя посоката и насочва ресурси към отбранителната промишленост. Да допуснем, че нашата военна промишленост се впише успешно в тази нова посока, ще предизвика ли това промени в останалите отрасли и браншове?
- Разбира се. В много случаи това са дейности от отрасли като машиностроене, химия, производство на всякакви суровини и материали, дизайн и изработка на детайли. Всичко това и в момента го имаме. Въпросът е в тази част да се опитаме да заемем по-високо технологични позиции - военната индустрия не е едно нещо, затова има значение дали ще правим сложни и скъпи неща, а не само барут и патрони. За да има такива инвестиции, връщам се към това отново, е важно България да бъде надеждно, предвидимо място с политическа стабилност и добре функциониращи институции. Затова говорим за ефективна съдебна система и върховенство на правото. Защото ако някой иска да направи инвестиция за няколко милиарда и за 20 години напред, той гледа най-вече тези фактори от „голямата картина". Това не е като да откриеш кафене или ресторант, което се прави за няколко месеца и с инвестиция няколко десетки или няколко стотин хиляди лева, и ако не потръгне – закриваш и продължаваш напред. Тези индустрии освен това са силно регулирани. И в момента има скандал с един военен завод, който не получава разрешение по дискреция на управляващите – ето ви нагледно измеренията за тази несигурност, която възпира потенциалните големи инвеститори. Ако политиците могат да ти спрат или вземат бизнеса - заобикаляш тази страна и намираш по-надеждна и сигурна.
- Световната търговска война, която ту се разразява, ту временно спира ще надуе ли инфлацията, още повече че основното и оръжие са митата?
Зависи. Зависи много какво ще направи всеки от играчите. - Ако САЩ оставят високи мита за Китай и ЕС, а ЕС не въведе високи за Китай и Югоизточна Азия, ще имаме дефлационен натиск в Европа. Защото целия производствен капацитет на Китай, за който американският пазар ще бъде практически затворен, ще трябва да се насочи към друг развит пазар – а това са потребителите в ЕС. Защото и в Африка има много хора, но повечето там са бедни и не могат да си купуват автомобили и скъпи мобилни телефони например. Ако има такава ситуация всъщност ще има спад на цените. Това ще засегне европейските производители на тези категории стоки и те вероятно ще използват всички политически лостове да убедят Европейската комисия да въведе високи защитни мита срещу Китай. Дезинтеграцията на ЕС от глобалната търговия обаче ще е трудна - ако погледнем статистиката, Европа има много по-отворена икономика от САЩ и Китай, много по-голям дял от стопанската активност зависи от вноса и износа. Това означава, че ние най-много ще загубим ако глобализацията спре. За мен важно е да има здрав разум, за да осъзнаят, че ще се самоубием, ако тръгнем към високи мита. Европа има интерес да търси голям пазар и да има голям износ, както и свободен внос на суровини и материали, които не и достигат, и продукти, които не могат евтино да се произведат тук.
- След като САЩ пое курс към обезценка на долара и на дълга си, дали да очакваме отражение и върху новия дълг, който се каним да вземем? При това е рекорден – при 7-10 млрд. на година, сега два пъти повече.
- В една страна със слаба инфлация и отслабващ долар, това ще означава че и лихвите ще са по-високи. Въпросът е какво ще прави еврозоната, какво ще реши ЕЦБ. Дали ще позволи самата тя еврото да се засили. Единият от сценариите, който аз виждам е в еврозоната да има дефлация и да се върнем към ниски лихви , но и падащи цени. Което ще е удар по част от производителите и със сигурност – върху всички длъжници. САЩ опитват да правят това, защото таргетът на Тръмп е да реиндустриализира икономиката, да върне заводите в Америка. За да направи това, трябва да попречи на чужденците да продават на американския пазар.
- Защита ли е еврото в такава нова реалност и ще успеем ли да станем част от еврозоната? Питам ви, защото има опасения , че ще надхвърлим дефицита на начислена основа за 2024 г.
- То е ясно какво е станало през 2024 г., макар официално да не е обявено. В този смисъл, няма какво да се прави за миналото, колкото-толкова. Но критерият за конвергенция всъщност не сочи точно число на дефицита, а изисква страната да не е в процедура за прекомерен дефицит. Такава процедура пък се открива по предложение на ЕК и с решение на Съвета на ЕС. Има случаи държави с дефицит над 3%, които не са били предлагани за такава процедура. Зависи например дали дефицитът не е резултат от някакъв еднократен фактор. Така че, това още не е предрешено. Данните за дефицита на начислена основа ще излязат към края на април. Има случай със страна, била в обратната ситуация – Латвия е в процедура по свръхдефицит към момента на изготвяне на конвергентния доклад, но комисията е отчела, че дефицитът вече е спаднал и ще бъде препоръчано в скоро време да отпадне процедурата, при който случай да се счита, че страната покрива критерия. Изобщо, няма смисъл да гадаем сега – след по-малко от 2 месеца ще прочетем и ще е ясно. И междувременно да си припомним, че добрата макроикономическа политика не се прави самоцелно за еврозоната, а защото е правилна и разумна винаги за страната. Затова трябва да се ограничава растежа на държавните разходи, да имаме ефективни публични системи, да имаме балансиран бюджет, нисък дълг, ниско данъчно време върху икономиката и т.н. Всички тези неща имат вътрешен смисъл, заради който да ги правим. От друга страна, да приемем че всичко вече е нагласено и да си разпуснем бюджета в идните месеци би било самоубийство. Имаме шанс и прозорец, ако ги изпуснем, може би наистина не ни е мястото там. Това е някакъв институционален тест, като си поел ангажименти, можем ли да ги изпълняваме.
- Какви е добре да бъдат финансовата и икономическата ни политика в тези турбулентни времена? Някои казват, че е дошъл момента за резки движения, други смятат, че печеливша ще бъде благоразумна политика.
Като начало трябва да си дадем сметка, че публичният сектор става все по-голям и харчи все повече. Не говоря само за чиновници в министерства. Имаме 20% по-малко деца в образованието са същия брой хора като преди 10-15 години. Защо? Това се отнася и за здравеопазване, армия, полиция, съдебна система. Нашата прокуратура е на второ място по разходи в цяла Европа. Не е въпрос да гледаш в паничката на отделния учител, полицай или магистрат. Въпросът е дали в този си вид съответната система отговаря адекватно на потребностите. Ако има проникване на интернет, смартфони, банкови плащания, електронни услуги, може би хората на гише трябва да се съкратят. Ако това наричаме смели стъпки - да, трябват ни. Преосмисляне на това дали някаква система работи като за 2025 г., или все още е в 1998 г. От приходната страна трябва да препотвърдим, че ще бъдем страна, която следва принципа за ниски данъчни ставки, но всички да ги плащат. Висока събираемост и дисциплина, но с ниски размери за предприемачи, инвеститори и работещи. Ако това се препотвърди, а не тръгнем в посока вдигаме на данъци, щото не стигат пари за някое популистко решение, тогава ще върнем назад и ще разрушим това, което опитваме 20 години да градим. Нещо като брандът на България - елате при нас, това е страната, в която вярваме в данъци от 10% и те ще бъдат такива и занапред!
