- Ако се е движел по-бързо, е навлязъл в насрещната лента и с рязко завиване на волана е нарушил баланса на камиона, казва автотехническият експерт д-р инж. Георги Тонков
- Материалите, с които е строен пътят край Своге, са некачествени, причината за ПТП-то при Боснек е човешка небрежност, посочва той
- Инж. Тонков, какви са изискванията една пътна настилка да бъде добра?
- Пътната настилка трябва да отговаря на редица изисквания, за да гарантира безопасност и комфорт на движение: издръжливост и дълготрайност; да устоява на натоварванията от превозни средства, атмосферни влияния и температурни промени; да е с необходимата равност и гладкост, без неравности и дупки; сцепление, особено при мокри условия; да отвежда ефективно дъждовната вода, за да се предотврати аквапланинг. Трябва още да е устойчива на износване от движението на превозни средства, защото от тежкотоварните автомобили се изхабява по-бързо. Да има добра видимост на маркировката и знаците, особено през нощта и при лоши метеорологични условия. Съответно са важни и използваните материали за изграждането на настилката - качеството на асфалта и бетона, за да има стабилна основа. От съществено значение за дълготрайността на пътя е правилната технология на полагане и уплътняване на материалите. Не на последно място е редовната поддръжка, включително поправка на дупки и пукнатини. Не трябва да изключваме и климатичните условия - екстремните температурни промени, дъжд и сняг могат да увредят платното.
- Какво значи опасна геометрия на пътя?
- Опасна геометрия на пътя се наблюдава, когато има комбинация от фактори, които увеличават риска от произшествия. Това са резки завои с малък радиус, които изискват значително намаляване на скоростта. Големи и стръмни наклони, които затрудняват управлението на превозните средства, особено при тежки товари или неправилни надлъжни и напречни наклони, които не осигуряват добро водоотвеждане и могат да доведат до аквапланинг. Това се допълва и при участъци от пътя, където видимостта е ограничена от завои, хълмове или растителност.
Когато платното не е достатъчно широко за интензивно движение, там също се наблюдават ПТП-та. Понякога липсват пътни знаци или маркировка, които да предупреждават за опасни участъци. И когато няколко от тези фактори се комбинират, рискът се увеличава значително.
- След катастрофата в участъка между селата Телиш и Радомирци, в която загина 12-годишната Сияна, обясниха, че пътят там има особена геометрия и често се случват подобни ПТП-та, особено с големи ремаркета и камиони. Какъв е проблемът в този участък?
- По-голямото натоварване на движението от тежкотоварни автомобили, които в много случаи се претоварват, изменя конструкцията на пътя, образувайки т.нар. коловози. В конкретния случай, според мен, има и човешка грешка от страна на водача на товарния автомобил, който, ако се е движел по-бързо, е навлязъл в лявата лента (насрещна за него), рязко е завил волана, за да се върне в своята лента, и е предизвикал нарушаване на баланса на камиона, измествайки масовия център на тежестта, и резултатът е конкретното ПТП.
- Проблемите, които бяха изтъкнати при този случай, са сцеплението на пътя и наклона. Колко важни са те?
- Това са критични фактори за безопасността на движението, особено в участъци с особена геометрия. Сцеплението е силата, която позволява на гумите да се задържат на пътя. При хлъзгава настилка, особено при дъжд, то намалява значително, което увеличава риска от загуба на контрол над превозното средство. Липсата на достатъчно сцепление може да доведе до поднасяне, аквапланинг и удължаване на спирачния път, което е особено опасно при високи скорости и в завои.
Наклонът на пътя пък влияе на стабилността на автомобила, особено при тежкотоварни камиони и ремаркета. При стръмни наклони е по-трудно да се поддържа контрол над колата, особено при спиране или завиване. Наклонът може да доведе до преобръщане на тежкотоварни камиони, ако товарът не е правилно разпределен. Тежкотоварните превозни средства са уязвими в такива участъци, тъй като теглото им увеличава инерцията и затруднява спирането и завиването.
- За особена геометрия се говореше и при катастрофата с автобуса край Своге на II-16 София-Своге-Мездра. Там проблемите бяха острият завой, качеството на пътната настилка и сцеплението, което е било два пъти по-ниско от допустимото. Как бихте могли да коментирате?
- Не съм запознат в подробности с този участък, тъй като там колеги са били на огледа. Но знам, че материалите, които са вложени в пътната настилка, са били по-некачествени спрямо изискванията на наредбата за проектиране на пътища. Има специални групи в АПИ, които изследват интензитета на пътния участък, неговата натовареност и те трябва да преценят и да дадат предписания за основата и най-вече за износващия се най-горен пласт на пътното платно, за да има по-добро сцепление. В някои случаи използваните материали може да не са подходящи за конкретните климатични условия или натоварване на пътя, което води до бързо износване и влошаване на качеството. Друг фактор е и лошото отводняване на пътната настилка, което може да доведе до образуване на локви. В случая край Своге комбинацията от лошо качество на асфалта и ниско сцепление е създала изключително опасни условия за движение. Това е довело до загуба на контрол над автобуса и до тежката катастрофа.
- Подобен е и случаят с катастрофата при Боснек на АМ “Струма”, където автобус с македонски граждани се блъсна в мантинелата и изгоря. Загинаха 45 души. От делото стана ясно, че участъкът няма издаден акт 16 и не са спазени геометричните характеристики при проектирането. Защо се стигна до трагедията?
- При тази катастрофа основна причина е човешка небрежност. Участъкът от магистралата е бил проектиран с напречен наклон на кривата, отговарящ на скорост от 90 км/ч, но не е имало поставен пътен знак, който да ограничи скоростта, това е било задължение на АПИ. Липсата на пътните знаци е била предпоставка водачът на автобуса да не намали скоростта, а видно той се е движел със скорост 106 км/ч, предполагайки, че позволената е по-голяма - 120 км. Той не е подозирал за острата крива на завоя и е бил изненадан в ситуацията, за да може да направи всичко възможно за избягване на ПТП. Участъкът от магистралата не е имал издаден акт 16, което означава, че не е бил официално въведен в експлоатация и не е отговарял на всички необходими стандарти за безопасност.
- Има ли други такива опасни участъци в страната с концентрация на ПТП, при които геометрията на пътя не е изрядна? Можете ли да дадете примери?
- За съжаление, има. Най-много катастрофи стават в Кресненското дефиле (път Е79), Прохода на републиката (път II-55), Русе – Велико Търново (път I-5), АМ “Струма” в района на Боснек, София – Своге – Мездра (път II-16) и още много подобни участъци.
- Какво може да се направи, за да се подобри геометрията на тези трасета?
- Проблемите с геометрията на пътя, съчетани с други фактори като лоша пътна настилка, липса на сигнализация и човешка грешка, водят до голям брой ПТП. За да се намалят произшествията в тези участъци, там, където е възможно, може да се изправят трасетата или да се засили контролът над материалите, които се влагат, за да се получи по-голямото сцепление между автомобилната гума и пътната настилка.
- Различни ли са били изискванията за пътищата преди 50 г. например, когато са се строили тези трасета?
- Да, изискванията за пътните настилки са се променили значително през последните 50 г. Те са обусловени от няколко ключови фактора, зависещи от увеличаването на трафика и натоварването. През последните десетилетия се наблюдава значително увеличение на броя на превозните средства, както и на техните размери и тегло. Това налага по-високи изисквания към издръжливостта и носимоспособността на пътищата. От своя страна напредъкът в технологиите за производство на асфалт и бетон, както и въвеждането на нови материали, позволяват създаването на по-дълготрайни и устойчиви на износване пътни настилки. Съвременните стандарти за безопасност на движението изискват по-добро сцепление, видимост и водоотвеждане, за да се намали рискът от произшествия. В днешно време се обръща все по-голямо внимание на екологичните аспекти на строителството на пътищата, а преди това не беше така. Изискванията за използване на рециклирани материали и намаляване на вредните емисии стават все по-строги.
Тоест изискванията за пътните настилки са се развили значително през последните 50 г., за да отговорят на нарастващите нужди на обществото и да осигурят по-безопасно, комфортно и устойчиво движение.
- Запознат ли сте с примери от други страни по света, при които е имало сбъркана геометрия на пътищата, водеща до катастрофи?
- За съжаление, не само в България има такива пътища. Пример за това е “Пътят на смъртта” в Боливия. Той е печално известен с екстремната си опасност, характеризира се с изключително тесни завои, стръмни скали и липса на предпазни огради. Със същото е популярно и Трансфъгърашко шосе в Румъния. Алпийското шосе “Гросглокнер Хохалпенщрасе” в Австрия пък има живописни гледки, но и много тесни завои и стръмни участъци. Изисква се голяма концентрация и умения от водачите, за да се избегнат произшествия.
