Предшествениците на Франциск си отиват на 85-годишна възраст в мъки, но благославят паството и показват необятните сили на непоколебимата вяра
За милиард и половина католици по света дните преди този Великден не са обичайните за Страстната седмица. Причината е в тревогите за крехкото здраве на обичания от всички папа Франциск – след 5-седмично лечение на животозастрашаваща пневмония той все още не е във форма. Въпреки това намери сили за някои изненадващи посещения, с които трогна паството си и дори успя да се срещне с крал Чарлз III, който наскоро също се подложи на тежко лечение.
Но папа Франциск не е единственият в многовековната история на Ватикана, който боледува точно преди изтощителните за духовните отци литургии по време на Страстната седмица, сбирката около Колизеума за традиционния Кръстен път, Пасхалното бдение във Ватиканската базилика на Велика събота и тържествената литургия на площад „Свети Петър", когато папата трябва да изрече очакваната от всички благословия Urbi et Orbi.
Едно пътуване обратно в миналото показва, че предшествениците на папа Франциск също така мъжествено и смирено са посрещали предизвикателствата, свързани със здравето им, давайки пример за достойнство, мъжество, кураж и безгранична вяра на християните по целия свят.
Първи в това отношение е обичаният глава на Римокатолическата църква Инокентий XII. За разлика от мнозина други понтифици Антонио Пинятели се е родил в една от най-богатите и аристократични фамилии на кралство Неапол. Вероятно още тогава е решено, че той ще е избраникът на семейството за висш духовник, тъй като майка му е роднина на папа Павел IV. Така 20-годишният младеж първоначално е служител на папа Урбан VIII, след което е изпратен в Малта, където трябва да премине „стаж" и като инквизитор. Историята мълчи как този изтънчен млад човек е приел целия този ужас и страдания на мъчениците, но след преживения кошмар той е ръкоположен и става архиепископ, а след това нунций в Полша. През 1681 г. попада в полезрението на папа Инокентий XI, който е категоричен, че Антонио трябва да бъде един от кардиналите. След смъртта на светия отец и тази на наследника му Александър VIII настъпват трудни времена за Ватикана. Причината е, че монарсите във Франция и Испания не могат да се разберат кой ще е следващият глава на Римокатолическата църква. Започват битки, подмолни интриги и чудовищни заплахи между враждуващите кланове, като резултатът от чутовния сблъсък избива в Конклава на века – наречен е така, защото в продължение на цели пет месеца, изпъстрени с нестихващи кавги, не може да бъде избран нов папа. Вбесени от всичко това, вярващите римляни започват опасни бунтове и метежи, подстрекавани от различни политически фракции. Накрая под целия този натиск е решено, че за да се запази доверието и да оцелее Светият град, все пак трябва да се избере компромисен кандидат. Това е Антонио Пинятели, който дотогава не е влизал в ничии сметки и кроежи. Безкрайно учуден от издигането си и в чест на духовния си наставник, той взема името му, за да стане Инокентий XII.
Макар и роден в изключително заможно семейство, той сюрпризира всички с жаждата си за справедливост – при това сега и веднага. В името на тази цел и за да облекчи незабавно живота на бедните и останалите без препитание, започва да създава мрежа от благотворителни институции. Отваря хазната на Ватикана и щедро използва средствата за лечение на заболелите от чума. С част от парите са възстановени и унищожените домове в резултат на голямото земетресение и катастрофалните наводнения около Тибър през 1695 г. Затова още от първите му дни като глава на Римокатолическата църква сиромасите с пълно основание го наричат свой баща, а Инокентий XII им отговаря, че всички те са негови племенници.
За беда този обичан от просяците и неоправданите папа страда от различни заболявания. Също като Франциск той ходи трудно. Ако Франциск е с болки в коляното и гърба, Инокентий XII чупи лявото си бедро. За щастие той бил достатъчно просветен и интелигентен човек за времето си, за да назначи за свой личен лекар истински учен – Марчело Малпиги, чиито методи са изписани със златни букви в историята на медицината.
В онази далечна епоха подобни фрактури на костите се лекували с ужасяващи хирургични операции – правели се винаги от самозвани „специалисти", често бръснари, които ползвали триони, и затова след подобни интервенции мнозина си отивали от неизбежните инфекции. Тук няма смисъл да влизаме в темата защо тогавашните лекари смятали, че това не е тяхна работа и трябва да се занимават само с вътрешни заболявания. По-важното е, че благодарение на интелигентността си папата не станал поредната жертва на някой глупав касапин.
И причината е, че до него неотлъчно бил прозорливият член на Кралското общество Марчело Малпиги. По това време той вече бил изключително уважаван учен и пионер в използването на микроскопите в медицината и анатомията. Може би именно затова възприел революционен подход в лечението на папата. Вместо да го оперира, той му казал да си почива в леглото. Заедно с това приложил много терапевтични подходи, част от тях валидни до днес. По този начин Малпиги показал на всички, че има и по-научни, хуманни и ефективни методи за лечение. За съжаление, този брилянтен учен и анатом, направил безценни открития за лечението на бъбречни заболявания, на кръвоносната и лимфната система, бил покосен от инсулт на 66-годишна възраст. Ако бе жив, вероятно би помогнал по-грамотно на папата, който през 1699 г. е диагностициран с подагра. Болестта моментално го приковава към леглото му в апартамента във Ватикана, като се предполага, че е имал и камъни в бъбреците. За зла участ, вече нямало към кого да се обърне за съвет. Старият му другар и личен лекар, гениалният Малпиги, вече правел операции и проучвал анатомията с микроскопа си в отвъдното.
Затова горкият папа Инокентий XII бил лекуван с обичайния за епохата начин – кръвопускане и билкови отвари, които не дали резултат. Поради тази причина той не успял да се включи в литургиите по време на Страстната седмица и едва събрал сили да се появи на балкона, за да благослови вярващите. Но бил спокоен - избраните от него трима кардинали се погрижили всичко да бъде наред. След 5 месеца, през септември 1700 г., този обичан и обичащ бедните и неоправданите папа тихо си отишъл от този свят, опитвайки до последния си дъх да благославя допуснатите до покоите му.
305 години по-късно трагедията за католиците се повтаря с не по-малко обожаван от тях отец.
Йоан Павел II, който оцеля след бруталния атентат, за първи и единствен път през 26-годишната си служба през 2005 г. пропуска великденски литургии. Целта му е да запази скромните си сили за благословията, очаквана в цял свят.
Точно както и Франциск, Йоан Павел II се разболява от грип през февруари и два пъти е хоспитализиран заради затруднено дишане и подуване на гърлото, което налага спешна трахеотомия, за да бъде възстановен дихателният процес. За съжаление, след тази процедура той вече не е в състояние да говори. Въпреки това светият отец събира малкото си останали сили и в неделя на 27 март 2005 г., когато е Великден, се появява с инвалидна количка на прозореца с изглед към площад „Свети Петър". Десетките хиляди там затаяват дъх. Светият отец се опитва да произнесе традиционната благословия, но се оказва, че е безсилен. Без да спира, Йоан Павел II започва с жест да благославя десетките хиляди, дошли на литургията, и милионите католици пред екраните, с което просълзи милиони. Всички тези усилия изтощават до краен предел организма му и трябва веднага да му подадат тръбата, за да може да си поеме дъх. Но това животозастрашаващо предизвикателство изобщо не отказа героичния отец. Той сякаш знаеше, че за последно се вижда с паството си и искаше по-дълго да е с вярващите. Въпреки че видимо се задушаваше без тръбата и страданията му бяха неимоверни, папата стоически отново благослови множеството и пак опита да произнесе благословията. Един изключително трогателен момент, показващ какви чудеса е в състояние да върши непоколебимата вяра, демонстрирана от светите отци.
След великденската литургия здравето на 85-годишния Йоан Павел II бързо се влошава. През следващите дни той вдига температура заради инфекция на пикочните пътища и на 2 април си отива от този свят, оставяйки в скръб обожаващите го католици. Една изключителна фигура в историята, която не само че изчисти името на България, заявявайки, че страната ни няма нищо общо с атентата срещу него, но отиде на крака в затвора при Али Агджа, който искаше да го убие от упор, и му каза, че му прощава.
Сега 20 години по-късно, през 2025 г., католиците отново преживяват същия непоносим кошмар – да видят жизнения и усмихнат папа Франциск с тръбичка в носа, докато прави изненадващите си посещения, показвайки, че той винаги ще е на своя пост и неотлъчно до паството си.
Още повече, той още през 2024 г. подготви вярващите, че в живота има и такива изпитания. Точно преди Великден миналата година папата отново се бореше с респираторни проблеми заради бронхит и грипоподобни симптоми. Затова внимателно управляваше енергията си през Страстната седмица, като пропусна шествието на Разпети петък в Колизеума, за да може да ръководи службата на Великденското бдение и последвалата неделна литургия пред над 30 000 души. Причината за здравословните му проблеми е, че в миналото е отстранена част от единия му бял дроб заради тежък плеврит.
Независимо от това 88-годишният папа Франциск също като предшествениците си Йоан Павел II и Инокентий XII продължава да вдъхновява католиците не само с героичните сблъсъци със заболяванията си преди Великден, а преди всичко с непоклатимата си вяра и стремеж достойно да изпълнява своя духовен дълг.
Нещо повече, и той като тях с ежедневния си пример показва каква неподозирана сила може да се крие в един изтощен възрастен организъм в името на любовта към ближните.
