Доналд Тръмп и Стив Уиткоф влязоха в ролите на доброто и лошото ченге – единият иска да изпепели режима им, другият е за пощадата им
Каква ще е съдбата на аятоласите, след като Израел заплаши със съкрушителни удари, страхувайки се, че Иран всеки момент ще разполага с 6 атомни бомби? Всъщност и една ще е достатъчна, за да изпепели еврейската държава и да доведе до глобална катастрофа с непредвидими последици.
Сюжетът е страховит, заплетен, наситен с напрежение и е достатъчна буквално една клечка кибрит, за да избухне смразяващ военен конфликт. Засега той зависи от няколко променливи. Първата е колко умно и мъдро Вашингтон ще преговаря с Техеран. Първият тур от преговорите започна на 12 април, но едва вечерта на 14 срещу 15 април Доналд Тръмп и пратеникът му Стив Уиткоф изразиха позициите си.
Както обикновено, Тръмп избра да е „лошото ченге", а Уиткоф ще е „доброто", защото допусна възможността Иран да развива ядрена енергетика, като се ограничи процентът на обогатяване на урана.
За оръжия е необходима чистота до 90%, а за гражданската енергетика са достатъчни до 3,67 на сто.
За съжаление, Международната агенция за атомна енергетика констатира през март 2025 г., че Иран вече разполага с 275 кг уран с 60% чистота. Количеството е достатъчно за 6 атомни бомби, ако режимът успее да обогати урана до 90%. С други думи, на Техеран му е необходимо време. Още повече че американски отговорни фактори вече изразиха притесненията си, че този уран може да се превърне в ресурс за една бомба само за седмица. От друга страна, те посочиха, че за създаването на оръжие са необходими от 12 до 18 месеца. Но има и специалисти, които се опасяват, че срокът може да бъде съкратен на 6 месеца.
„Иран е много близо до създаването на ядрено оръжие и ако е необходима военна интервенция, ще я предприемем - закани се президентът Доналд Тръмп на 14 април и допълни: - Ще реша проблема с Иран, ако трябва да направим нещо много грубо, ще го направим." Нещо повече, според него Иран трябва да приключи веднъж завинаги с амбицията да притежава ядрено оръжие.
„Те не могат да имат", бе категоричен Доналд Тръмп. Неговата оферта е „пълен демонтаж" на ядрената програма срещу отпадане на санкциите, от които Иран губи стотина милиарда долара годишно. В случая Тръмп не говори празни приказки. Америка е обградила Иран с временни военни бази в страните от района и US президентът заплаши с бомбардировки. Още повече че САЩ разполагат с ракети, които да поразят центрофугите дори ако те са вкопани дълбоко в земята.
За разлика от него преговарящият Стив Уиткоф е доста по-умерен, още повече през уикенда на него му предстои вторият тур от преговорите с Иран.
Втората променлива в дипломатическите совалки е кой ще спечели бясната надпревара с времето – очевидно е, че с всеки ден протакане Иран ще се приближава към голямата цел за 6 атомни бомби. Според различни западни издания страната е осеяна с хиляди модерни центрофуги, където се пречиства и обогатява уран.
Тоест САЩ и Израел се нуждаят от скорост и бързи преговори, за да бъде прекратена ядрената програма на Иран, и какво Техеран ще поиска в замяна. Но в случая факторът време е нещо доста особено - като Теорията на относителността. Или както казва Айнщайн: „Когато мъж разговаря с красиво момиче в продължение на час, му се струва, че е минала секунда. Но ако седне на гореща печка, секундата му изглежда като час. Това е относителността."
Точно така е и с преговарящите. Израел „седи на горещата печка" и е обхванат от паника, защото съществуването му е поставено на карта.
За разлика от него Техеран не бърза и с персийска пресметливост играе ходовете си, тъй като е наясно, че една погрешна стъпка - и това може да е краят на управлението на аятоласите. И тъй като за тях времето е най-силният съюзник, съветникът по външните работи на върховния лидер Али Хаменей - Мохамад-Джавад Лариджани, заяви, че преговорите ще отнемат месеци.
Нещо, което изправи косите на Израел, но никой в Техеран никога няма да си признае, че това е голямата цел – да се тупка топката, докато страната не се сдобие с ядрени оръжия.
За аятоласите, които са най-високопоставените духовници, това ще осигури стабилност на управлението и гаранции, че управлението им ще продължи. А това е така, защото са убедени, че само те могат да са пазителите на ислямската държава и че правителството ще работи според ислямските принципи. Тоест единствено те могат да напътстват нацията заради божествения си мандат и да я насочват по правилния път в духовен и политически план. Очевидно е, че за да постигнат амбициозните си цели, на аятоласите ще са им необходими ядрени оръжия, с които да бъдат недосегаеми. Още повече, с тях могат да въоръжат знайните си и незнайни проксита в района. Нещо, което ще вцепени от страх страните от Близкия изток и ще ескалира бясна надпревара – всички там неизбежно ще поискат да се пазят един от друг с ядрени ракети.
За Израел това е екзистенциална заплаха, тъй като Иран подкрепя групи, които непрекъснато го атакуват, и освен това насърчава враждебната риторика. Затова Тел Авив настоява за гаранции, че Иран няма да може да разработва ядрени оръжия. Всички преговори или споразумения, които само ограничават програмата на Техеран, за Израел са изключителен риск, защото могат да бъдат прекратени и кошмарът да се повтори отново. Не на последно място, Тел Авив се притеснява, че ако Иран разполага с атомни бомби, това сериозно ще промени регионалния баланс на силите в негов ущърб.
Усещайки, че САЩ и Израел не се шегуват и могат да започнат военна операция срещу Иран, аятоласите предприеха изненадващ ход - проведоха планирани „отдавна" разговори с Москва и Пекин.
За Кремъл Техеран е ключов съюзник, който осигурява на Русия дронове във войната срещу Украйна и резултатът е засилване на сътрудничеството в областта на енергийния и оръжейния сектор.
Освен това Москва е наясно, че ако иска да отслаби позициите на САЩ и да усложни външнополитическите им ходове, трябва да даде рамо на традиционния си съюзник Иран. И макар че на думи Москва е против разпространението на ядрени оръжия, отношенията й със Запада в момента са такива, че не е ясно до какво ниво може да стигне толерантността й към ядрените домогвания на Техеран.
В този сложен пъзел е и Китай, който е основен вносител на ирански петрол и поради тази причина е заинтересован пряко от стабилност в Иран, за да си гарантира енергийните доставки. Но заедно с това настоява и за отпадане на санкциите срещу Техеран, за да разшири инициативата си „Един пояс, един път".
Ето защо около това взривоопасно буре, натъпкано с уран, битката е сведена до това кой пръв ще спечели надпреварата с времето.
След първия тур на преговорите на 12 и 13 април Израел се притеснява, че САЩ затъват в иранския „капан" и все по-често се чуват призиви Доналд Тръмп да прекрати мандата на пратеника си Стив Уиткоф и той да бъде заменен от държавния секретар Марко Рубио. Един от аргументите е, че Уиткоф води и разговорите с Кремъл и с Путин и където уж постигна голям напредък, но войната с Украйна зловещо ескалира и загиват все повече цивилни.
Другият аргумент за смяната на Стив Уиткоф бе интервюто му през нощта на 14 срещу 15 април за „Фокс". В него той съобщи, че администрацията на Тръмп вече не настоява за пълно унищожаване на ядрената програма на Иран, а само за налагане на ограничения върху обогатяването на уран, което да е достатъчно единствено за енергийни цели.
„Това доказва повече от всичко, че Уиткоф е грешният човек, който да преговаря с иранците", отбеляза популярният израелски журналист Амир Царфати в своя телеграм канал.
Ситуацията обаче е такава, каквато е, и именно Уиткоф е избраният от Тръмп, който трябва да разсече гордиевия възел, а от това как ще го направи, зависи дали режимът на аятоласите ще оцелее или това ще бъде краят му.
