Културата на Персия променя света на прабългарите

 През 336 пр. Хр. Александър Велики нахлува в Персия с армия от 38-42 000 воини. Ненадминатият пълководец успява да сломи съпротивата на превъзхождащата персийска армия. През 330 г. пр. Хр. са превзети и разграбени столиците Пасаргада и Персеполис , а царят на Персия, Дарий III, е предаден и убит от своите сатрапи(управители на области). Върху руините на Ахеменидската империя се изгражда нова държава, но след смъртта на Александър в 323 г. пр. Хр. и тя се разпада. За цели векове Персия се превръща в място на непрекъснати войни между Партия и династията на Селевкидите, основана от един от видните командири на Александър Велики. След края на Ахеменидите именно Партското царство е доминираща сила на територията на днешен Иран и Месопотамия между 190 пр. Хр. и 224 г. сл. Хр. То е управлявано от династията на Аршакидите, водачи на номадското племе парти, завладяло голяма част от източните територии на създаденото от Селевкидите царство. През I век пр. Хр. партите се намесват от своята столица Ктесифон и в политиката на Източното Средиземноморие, където се сблъскват с проспериращия Рим. Епичните римско-партски войни продължава столетия с променлив успех. Така през 53 г. пр. Хр. в битката при Кара партите разгромяват поголовно легионите на прочутия военачалник Марк Лициний Крас. Разширили господството си в по-голямата част от земите на бившата Ахеменидска империя, Аршакидите стават най-големият съперник на Рим. Дългите и изтощителни източни кампании при Траян и Септимий Север не засягат тежко гъвкавата и силно децентрализирана Партска империя, но в същото време обезкръвяват римската армия. В същото време през I в. пр. Хр. партите си проправят път на Изток в територии, заемани от индо-скитите. Те завладяват Бактрия и след кървави войни сместни владетели  като кушанския владетел Куджула Кадфиз - значителни територии в Северна Индия. Около 20 г. сл. Хр. Гондофар, един от партските генерали, се отделя от държавата и установява в завладените територии Индо-Партското царство.