За отборите, които избират рано в драфта на Националната баскетболна асоциация (NBA), те са като “златeн билет” от лотарията, който може да доведе още публика в залите, да осигури още спонсори и рекламодатели, по-добри слотове в телевизионните излъчвания и, в крайна сметка, ще донесат още повече пари.
Поради всичко това, младите колежански звезди, повечето от които са още в тийнейджърска възраст, ще бъдат обект на солидно ухажване през следващите два месеца и ще се надяват, че на 25 юни в Бруклин ще влязат в най-силната баскетболна лига на света.
Междувременно, в НБА текат плейофите и на сайта на водещия български букмейкър, познат като спонсор на ЦСКА, са налице дългосрочните предложения за победителя в сезон 2024/2025 в най-популярното баскетболно първенство в света. В момента в коефициентите на букмейкъра фаворитите са Оклахома Сити Тъндър.
Но ето кои са петте най-търсени млади и обещаващи играчи в момента:
Купър Флег (крило, Дюк)
Да избираш първи тази година е ценно, защото драфтът предлага на пръв поглед готов играч, който веднага да влезе в стартовата петорка. Осемнайсет годишният Флег (208 см) играе на позиция тежко крило и изведе Дюк до полуфиналите на „Мартенската лудост“, a според скаутите е нещо като комбинация между Кевин Гарнет и Лука Дончич.
Бъдещият избор №1 е достатъчно мощен за да пробие под коша и да се сбори за отскочила топка, но в същото време достатъчно атлетичен, за да стреля от тройката от дрибъл, за което свидетелства 37.4% успеваемост от дистанция по време на националното колежанско първенство.
Проблем при Флег е, че стрелбата му за две точки по време на “Мартенската лудост” не бе никак добра, а и показа склонност да изчезва в решителни моменти от полето. Но тъй като отборът, който ще избира първи в драфта едва ли ще играят мач на живот и смърт следващите два-три сезона, ще имат лукса да разполагат с достатъчно време да поработят върху психическата му устойчивост.
Дилън Харпър (гард, Рътгърс)
Дилън Харпър имаше нещастието да се окаже голямата риба в малкия басейн. Колежанският му отбор се провали и дори не се класира за „Мартенската лудост“, което обаче по никакъв начин не нанесе удар върху акциите му за драфта.
В последния мач за сезона на Рътгърс срещу USC в шампионата на конференция „Биг Тен“, Харпър завърши с 27 точки, 8 борби и 8 асистенции и тези статистики отсега карат Вашингтон, Юта, Шарлот и Бруклин да се облизват сладострастно.
Като габарити (198 см, 98 кг) той е като копие на Майкъл Джордън, но на позицията на плеймейкъра. Също като „Въздушния“, Харпър се гордее с уменията си в защита и макар сравненията с най-великия баскетболист на всички времена да са неуместни, той е сред групата бъдещи НБА играчи, които лесно ще направят прехода към професионалния баскетбол.
Ви Джей Еджком (крило/гард, Бейлър)
Ако за най-доброто тежко крило и най-добрия плеймейкър в тазгодишния драфт няма спор, кой е най-добрият хибрид не е толкова очевидно. Деветнайсетгодишният Еджком, родом от Бахамите, е висок 196 см при тегло от само 82 кг, което по сегашните стандарти е малко. Но което му липсва като килограми, Еджком компенсира с бързина и взривност.
За 30 мача с екипа на ‘Бейлър” той се отчете със средни показатели 15.1 точки, 5.6 борби и 3.3 асистенции на мач, в добавка към 2.1 открадни топки. А 44% успешна стрелба за две точки и 35.3% от тройката го нареждат сред най-елитните стрелци в драфта.
Като най-добро сравнение с настоящи НБА играчи могат да бъдат посочени Андрю Уигинс и Виктор Оладипо. Което е сериозен комплимент, но всеки от тях имаше нужда от няколко години, за да намери почва под краката си в лигата и за Еджком първата задача е да поналее мускули.
Ейс Бейли (крило/гард, Рътгърс)
Фактът, че споменатият отбор на Рътгърс не игра на „Мартенската лудост“ при положение, че разполага с двама от най-търсените колежански баскетболисти, показва какъв хаотичен сезон имаха „червените рицари“. И в някаква степен Бейли бе причината за това.
На книга, показателите на 209-сантиметровият младеж са впечатляващи (17.6 точки, 7.2 борби на мач), но има много работа по отношение на преценката му кога да стреля във важните моменти и кога да остави това на другите. Иначе казано, в много от случаите той беше като кон с капаци, който не виждаше нищо встрани от себе си.
Бейли завърши с отрицателен баланс асистенции/грешки (1.3/2), което го окачествява повече като консуматор, отколкото като съзидател. Освен това, при само 69.2% успех при наказателните удари много отбори се ориентираха към фаулове срещу него във важните моменти, с каквато тактика успяваха да обърнат мачовете.
Големият плюс на Бейли е изумителният му атлетизъм. Хора с неговият ръст, които стрелят близо 35% от тройката, са много търсени при сегашните стандарти на НБА. Затова отбор като Ню Орлиънс, който може да си позволи две-три години да изчака с развитието му, със сигурност ще се влюби в потенциала му и ще го избере рано в драфта.
Хаман Малуаш (център, Дюк)
Малуаш е родом от Южен Судан и със своите 218 см и огромен размах предизвиква сериозен интерес. В рамките на сезона той направи 80 забивки за по-малко от 40 мача, което за колежанския баскетбол е извънземна успеваемост.
Акциите на Малуаш, който е едва на 18 години, получиха сериозен тласък и от успеха на Зак Ийди през последния му сезон в Мемфис. Той еднакво умело пази собствения кош и овладява але-уп пасове под съперниковия.
Малуаш трудно ще бъде претендент за „Новобранец на сезона“, но потенциалът му е след три-четири години и при правилна работа с него, да си заслужи многомилионно удължаване на договора и да се превърне в център, около когото отбор като Торонто да търси връщане в плейофите на НБА.
