Христос Воскресе, скъпи читатели! Църквата ни празнува възкресението на Христос - основата на християнската вяра.
Великден е най-големият празник за православните християни. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
На Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост и започва 7 седмици преди Великден. Той включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста. През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на християнския празник.
При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася от храма запалена свещ. От нея всички присъстващи палят своите свещи, които после занасят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма "Св. Възкресение", при слизането на Благодатния огън.
Този Великден за първи път патриарх Даниил оглави тържествените богослужения в катедралата "Свети Александър Невски" - Полунощница с утреня и Златоустова литургия, и възвести Възкресението Христово. Партиархът служи заедно с най-възрастния митрополит Американският Йосиф.
Преди това пламък от Благодатния огън беше пренесен с литийно шествие до олтара на катедралата. Оттам Негово светейшество изнесе запалени свещи и с песнопения прикани вярващите да приемат "светлина от незалязващата Светлина" и да прославят възкръсналия Христос.
Половин час след полунощ Църквата продължава с молитвите, за да пресъздаде свещения трепет на апостолите от новината за Възкресението на Учителя.
Когато учениците му получават благата вест и тъгата в сърцата им преминава в радост и свещен трепет.
Апостолите се затичали към празния гроб и намерили в него само обвивките, в които бил погребан Спасителя - плащеницата, сгъната и поставена настрани. С този разказ продължава нощната служба и ще присъства и в неделните богослужения.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове. Носят се великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос.
Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с "Христос Воскресе". Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден - след това.
Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво - той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.
